ЗНАЕШ ЛИ...

Ако някой ден реша,
че не те обичам вече,
ако тръгна си от теб,
ако кажа ти, че пречиш,
ако с думи те раня
и надеждите ти взема,
ако искам да съм с друга,
ако бъда зъл, надменен,
ако мисля си че ти
с нищо мен не си заслужила,
ако пратя ти мъгла
и тайфуни да те брулят,
ако някой ден така-
без причина те напусна...
Ти не вярвай във това,
и не казвай, че е късно.
Завържи ме във прегръдка,
със целувка прикови ме,
укроти ме с капка нежност,
накажи ме с твой то име.
Нищо, че очите ми
с мълнии ще те пронизват,
нищо, че светът край нас
мълчешком ще се изнизва.
Разреши ми пак за миг
в твоите длани да изгрея.
Знам, че много ще боли
докато докрай изтлея...
Знам...Но знам, че ти,
ако истински обичаш,
ще успееш да спасиш,
туй, в което се заричаш.
Ала ако някой ден
ти си тръгнеш без причина
аз ще мога ли така?
Или просто ще загина...?