Powered By Blogger

сряда, 6 октомври 2010 г.

ПАДАЩА ЗВЕЗДА

Виждам те . Очите ти са пълни със звезди.
А устните ми жадни ги целуват...
Стоплям те . Сърцето ми запали .
А в пламъците ангели танцуват .

Рисувам те . Луната праща ми лъчи .
И с тях съня си украсявам...
Ръката ти - без нея всичко ме боли -
и няма как да я оставя .

В такива нощи стават чудеса .
И тайните желания се сбъдват .
Душата ми е падаща звезда ,
мечтая си за теб да бъде...
Обичам я - представата за тебе !
Такъв ли ще е истинският мъж ?
Все тъй чаровен ,ведър ,нежен !
Омара -и студени капки дъжд !

Обичам ласките ти виртуални -
тиха ,нежна музика в нощта .
И думите ти , малко преиграни ,
възпламени ли не една мечта .

Обичам те такъв ! Наивен скитник
и разбивач на женските сърца .
Обичам те такъв ! И романтичен ,
и синоним на нощна тишина .

Обичам те ! А обичта какво е ?
Не е ли дръзка виртуална страст ?
Обичаш ли ме !
           Чувството - какво е ?

понеделник, 27 септември 2010 г.

Защо щастието изчезна ?

Как да спра капещите сълзи ?
Не само очите ,но
и сърцето ми плаче също.
Само аз си знам ,
както и моето сърце.
Как ще минават дните ми без теб.
Никой не знае ,
че стоя на кръстопът .
Никой не знае какво ще изгубя,
и какво ще намеря .
Защо щастието изчезна ?
Някой може ли да ми каже
за какво съм наказана ?
Господи ,ако това 
е Твоята воля ,
няма да се предам толкова лесно ...
Защо моят свят потъна в тъмнина ?
Моите дни и нощи
потънаха в мрак и мъка .
Защо щастието изчезна ?
Къде ?
Защо ?

неделя, 12 септември 2010 г.

ЗНАЕШ ЛИ...

Ако някой ден реша,
че не те обичам вече,
ако тръгна си от теб,
ако кажа ти, че пречиш,
ако с думи те раня
и надеждите ти взема,
ако искам да съм с друга,
ако бъда зъл, надменен,
ако мисля си че ти
с нищо мен не си заслужила,
ако пратя ти мъгла
и тайфуни да те брулят,
ако някой ден така-
без причина те напусна...
Ти не вярвай във това,
и не казвай, че е късно.
Завържи ме във прегръдка,
със целувка прикови ме,
укроти ме с капка нежност,
накажи ме с твой то име.
Нищо, че очите ми
с мълнии ще те пронизват,
нищо, че светът край нас
мълчешком ще се изнизва.
Разреши ми пак за миг
в твоите длани да изгрея.
Знам, че много ще боли
докато докрай изтлея...
Знам...Но знам, че ти,
ако истински обичаш,
ще успееш да спасиш,
туй, в което се заричаш.
Ала ако някой ден
ти си тръгнеш без причина
аз ще мога ли така?
Или просто ще загина...?