Водни пръски просто, не сълзи

Разбивам се, за сто и първи път,
в солените скали на тишината ти.
Очите ти мълчат. И пак мълчат
пред немощната сила на водата.

Засилвам се със вятъра. И все към теб...
От всички брегове избрах най-стръмния.
Какво съм аз? Парченце от море.
Все идвам. После все си тръгвам.

Но някой ден, повярвай, някой ден,
ще разбереш какво е да обичаш.
Не ме търси тогава. Не и мен.
Ще бъда просто прилив във очите ти...

-----

Но днес съм някаква объркана вълна.
Към тебе и назад...и пак обратно...
Да беше бряг от пясък...топъл бряг,
щях да попия в теб. И да остана.